Рационалният ум

Рационалният ум

За мнозинството хора животът е борба между външния свят и тяхното Его,  доминирано от сигурността, усещанията и властта. За да бъде изживяна красотата на живота, необходимо е умът ни да се завърне към нежното успокоение, на което се радват повечето от децата. За да сте в състояние постоянно да оценявате живота си от гледната точка на четвъртия, петия или шестия център на съзнанието, не се налага да „оставате" там, където мислите ви не се появяват спонтанно и свободният поток на съзнанието ви е нарушен. Нужно е обаче да уталожите рязкостта и настойчивостта на потока на вашите мисли до спокойствието на лекия повей, който нежно раздвижва листата на дървото.

Когато сте се родили, вие сте имали само няколко емоционални потребности. Нуждата от мляко при глад е била основната ви потребност. От онзи момент нататък вие сте програмирали в себе си стотици емоционално поддържани зависимости, нямащи нищо общо с физиологическата основа на живота ви. Повечето от тях се отнасят до социалната изява на разнообразните роли, към които се привързваме емоционално. Такъв емоционално поддържан модел на зависимост или на очакване прилича на надут балон, който винаги носите със себе си и сте задължени постоянно да го пазите някой да не го спука. Докато Его-то ви погрешно се опитва да ви предпазва от вашите страхове относно сигурността ви, копнежите и гнева, рационалният ви ум се задейства механично, опитвайки се да подкрепи Его-то. Той „докладва" защо ние сме „прави", а другият е „крив". Той манипулира и интригантства, за да ви помогне да преживеете вашите модели на „успех" в разнообразните роли и пиеси, с които идентифицирате себе си.

Израствайки по посока на висшето съзнание, вие разкривате, че страхът, ядът и гневът, които изпитвате, просто ви учат, че светът предлага да ви освободи от този фалшив танц, в който сте ангажирани. Светът ви дава изживяването, което ще ви помогне да развиете самопознание за механичния начин, по който проявявате различните си роли на зависимост. Всяко чувство на отчуждение, обида, недоверие или раздразнение, както и всяко нещо, което някой прави или казва, би трябвало да ви напомня, че вие не изпълнявате съзнателно играта на своя живот.

Животът, който днес играем, е просто нашата игра,
и в него няма точни роли, нито специални правила.

Вашето Его и рационалният ви ум се измъчват под натиска на програмираната ви команда, че светът би трябвало да съответства на някакъв специален модел, хората край вас - да постъпват по определен начин, а рационалният ви ум - да постави всяко нещо на мястото му. Когато животът се проявява по начин, който не ви устройва, Его-то изпуска искри в рационалния ви ум, впримчвайки ви в серия от натрапчиви мисли. Едновременно с това Его-то задвижва негативни емоции като безпокойство или възмущение. Сърцето ви започва да бие по-бързо и адреналинът и другите хормони в кръвния ви поток се повишават. Този психосоматичен смут захранва по обратен път рационалния ви ум и подбужда дори нова активност. Докато не вникнете в работата на съзнанието си, вие ще приемате този смут като нещо „важно", което изисква внимание, тъй като влияе на живота ви. Ставайки по-осъзнати, щe развиете способността да позволите на рационалния си ум да работи, без да ви въвлича автоматично в изблик на емоционален смут, принуждаващ ви да манипулирате външния свят и да му налагате да оправдава очакванията ви.

Например, ако ви липсва осъзнатото разбиране за тристранната връзка между вашите програмирани зависимости, Его-то и рационалния ви ум, вие автоматично се разгневявате, щом някой ви критикува. Когато центърът на силата на съзнанието не участва повече в процеса на вашата реакция, вие имате избор какво да правите и какво да казвате, когато някой ви отправя критики. Възможно е да пожелаете просто да изслушате спокойно какво ви се казва и да изразите мнение, че оценявате загрижеността и предложената помощ. Не винаги е необходимо да се съгласявате или да не се съгласявате: просто приемете това, което ви се предлага, и използвайте онова, което може да бъде използвано, а останалото оставете да отмине. Можете да пожелаете да обсъдите или да изясните отправената ви критика и конкретните предложения. Може да помолите хората да ви помогнат по някакъв начин и те да поискат да вложат енергия в онова, което предлагат. Може да поискате да им кажете, че вече сте взели под внимание онова, което те отбелязват, и че просто сте решили да постъпите по избрания от вас начин (какъвто и да е той) тъкмо тук и сега. С други думи, когато сте възприемчиви и осъзнати, вместо свръхреактивни и раздразнителни, вие сами избирате отговора си.

Тази автоматична алармена система (в която вашето програмиране, Его-то и рационалният ви ум създават емоционално чувство на неотложност) е била създадена, за да предпази прародителите ни от смъртните опасности на живота в джунглата. Докато вие не бъдете изправени пред ситуация, представляваща заплаха за здравето или живота ви, оптималното решение на който и да е „проблем" обикновено е хармонизирането на енергиите ви с енергиите на околния свят. И за да се влеете хармонично в "нас"-съзнанието (вместо в „мен срещу тях"-съзнанието), необходимо е да притежавате достатъчно спокойствие, за да влезете в досег с проникновението и далновидността, които винаги ще изпитвате, щом извисите зависимостите си до нивото на предпочитания.

След като ставате все по-опитни в използването на Пътищата, пред вас започва да се открива ясно играта, която рационалният ви ум е изпълнявал спрямо вас самите. Ще разберете начина, по който той функционира, като използва моделираните ви зависимости и Его-то ви, създаващо серия от критични, отчуждаващи мисли. И вие се учите как да се освобождавате от тези свои мисли в състояние на обърканост. Вие нито ги приемате, нито ги отхвърляте. Просто ги оставяте да се случват, наблюдавате ги и изживявате колко омиротворяващо е да не се хващате повече в капана им. Така става възможно да проявите интуитивната мъдрост, която ви е присъща.

Предположете например, че някой настоява да промените мнението си по даден въпрос. Може да почувствате, че това настояване е посегателство над вашата сила, престиж и гордост. Рационалният ви ум ще бъде активиран чрез Его-то ви, за да даде твърд отговор на онзи, който е бил тъй глупав да не се съгласи с вас. Когато сте способни да наблюдавате как умът ви върши това, без да изпитвате негативни чувства, тогава вече ще можете да избирате: или онзи отговор, който води до разногласие, или другия, който създава любов и единност. Когато оперирате на ниските нива на съзнание, вие нямате избор. Склонни сте незабавно да изразите всяка „неотложна мисъл", минала през ума ви, дори ако това означава да прекъснете другия човек. Израствайки към по-висше съзнание, вие ставате способни просто да наблюдавате компютъроподобното, автоматизирано „проявяване", извършващо се в рационалния ви ум. За вас това е сякаш шесто чувство, просто друго сетиво. След издигането на вашите зависимости в предпочитания мислите ви повече не подтикват емоциите ви да избухват автоматично. За първи път в живота си започвате да се чувствате освободени от танца на своя рационален ум.

Интересно е да се отбележи, че това не е потискане. Когатo потискате съзнанието, вие не изразявате онова, което чувствате, защото се страхувате от последствията. Потискането е едно от най-несъзнателните и нараняващи неща, които можете да сторите на себе си. Тук ние ви предлагаме да използвате енергията, породена от емоция, и да я вложите за препрограмирането на зависимостта в предпочитание. По този начин вие не потискате енергията, а действително я използвате конструктивно и благотворно, така че рационалните мисловни процеси не задвижват чувства на гняв или възмущение. Развивайки съзнанието си, вие повече няма да имате негативни емоции, които да потискате. Осъзнатата личност знае, че животът работи най-добре тогава, когато действията ни изхождат от пространството на любовта, позволяващо ни да приемаме и изживяваме другите (независимо какво казват или правят те) като самите себе си.

Когато биокомпютърът ви задейства цялата постъпваща визуална, слухова и друга информация по начин, който не води до раздразнение и безпокойство, вие откривате, че екранът на съзнанието ви повече не е доминиран от непрестанния конфликт между вас и външния свят. И вие ставате способни да се настроите към по-фините страни на хората и ситуациите край вас. Самопознанието и далновидността ви нарастват стократно. Откривате, че присъщата ви мъдрост (действаща само до степента, в която рационалният ви ум е успокоен) ви води към способността да реагирате оптимално във всяка ситуация от живота.

2. Успокояване на рационалния ум

Медитацията е традиционен начин за успокояване на рационалния ум. Повечето типове медитация изискват да сте седнали с изправен гръбнак, в тиха стая и с постоянно фокусирано внимание върху някакъв пред...

3. Осъзнаване на рационалния ум

За да съзнаете действието на рационалния ум, отчуждаващ ви от хората, нужно е да наблюдавате „ефекта на верижната реакция". Нека предположим, че ви е приятно да бъдете с даден човек и има много общи н...

4. Дзен-учителя и младата ученичка

Един дзен-учител имал за своя ученичка красива млада жена. Тя забременяла и набедила учителя си, че е баща на детето й. Когато то се родило, семейството й възмутено занесло бебето при дзен-учителя и г...

Препоръчани продукти

loading...

Подобни статии

Тайната на водата

Тайната на водата

Ще ви представя възможностите на водата, извън учебниците и знанията заложени в тях. Надявам се ще в...