Живата любов и децата

Детето може да ви помогне да разберете какво е това „немебелиран" ум. Първоначално след раждането си детето не осмисля ситуациите по рационален начин. То е изцяло тъкмо тук и тъкмо сега. Можем да наблюдаваме у съвсем малкото дете (но определено не при всяко) някои от качествата на висшето съзнание. Детето обикновено е много възприемчиво при проявяването на действителните чувства и вибрации на заобикалящите го. Нервната система на малкото дете е здраво програмирана за плач или друго емоционално поведение, което да доминира съзнанието на възрастните, така че те да осъзнаят детските нужди. Поели по пътя към висшето съзнание, в ролята си на възрастни ние би трябвало да бъдем любящи и грижовни към всяко дете. Това му помага да направи бърз преход от плача и другите емоционални прояви към програмиране, което позволява нуждите да се посрещат чрез любов и разширено съзнание.

Сътворяването на рая на земята, където всеки да живее в свят, свободен от войни, неразбирателство и раздвояване, изисква да не съдействаме повече на децата си да развиват зависимости към сигурността, усещанията и силата. Лесно е проблемите на света да се стоварят върху правителството, училищата и незаинтересованите икономически институции, но това е само оправдание. Всички тези институции сме ние. Нелюбящите, субектно-обектни действия на всички тези институции са били създадени и биват поддържани от зависимости, които всички ние сме придобили. А противоположността на нашата зависима опозиция може дори да подсили онова, което бихме искали да променим!

Единственият ефективен и винаги приложим начин за промяната на света, в който живеем е да променим нивото на нашето съзнание. И един от най-успешните начини да подобрим програмирането на зависимостите, усвоено от биокомпютъра ни, са нашите отношения с децата. Ние сме в състояние да ги предпазим от страданието, което би било неминуемо, ако те развият здраво програмирани зависимости и потребности. В замяна ще бъдем възнаградени с възможността да ни бъде напомняно за пребиваването тук и сега, за радостта на съзнанието да се чувства свободно от хаоса на рационалния ум, както и от възможността да видим своите зависимости, отразени от децата ни.

Животът постоянно ви дава възможности да покажете на децата (и на себе си) дали сте свързани с ниските нива на съзнанието или с нивото на любовта. Всяка чаша мляко, която детето изпуска, ви предлага шанса да му покажете света, в който пребивава вашата осъзнатост. Имате два варианта на отношение към детето. Първият вариант е изричната ви негативна реакция: „Казвах ти хиляди пъти да си по-внимателен. Следващият път, когато изпуснеш чашата с мляко, ще застанеш в ъгъла за един час. Разболях се, уморих се от твоята несръчност и небрежност. Май е време да ме чуеш. Защо не вземеш парцала да почистиш? Не можеш ли?" Ако е така, вие учите детето в съзнанието му да доминират зависимостите за сигурност, усещания и сила. И тъй като съзнанието ви твори собствения ви свят с помощта на тези филтри, вие живеете в един субектно-обектен свят, където вътрешното ви спокойствие бива постоянно заплашвано от действията на детето. Вие просто използвате разлятото мляко, за да създадете все по-твърдо нискосъзнателно програмиране и за двама ви. А такъв живот е изпълнен с разлято мляко, под една или друга форма.

Има и втори вариант. Когато детето разлее млякото, вие бихте могли да оцените това като възможност да помогнете и на двама ви да се развиете по посока на висшето съзнание. Можете да си кажете: „Млякото е разлято тъкмо тук и тъкмо сега. Врявата за това няма да върне млякото обратно. То само ще нервира и мен, и детето. Разстроеното дете може несъзнателно да бутне друга чаша. Аз самият съм бутал чаши стотици пъти. Това е съвсем нормално в живота. Незрелият мускулен контрол на детето повишава вероятността от разливане на млякото. Но дори сега като възрастен човек аз понякога също разливам нещо. Така че, губим малко количество мляко, но няма абсолютно никаква причина да губим любовта и спокойствието си."

И след това вие продължавате да говорите за онова, за което сте си говорили, преди млякото да бъде разлято. То би трябвало да се почисти като нещо обикновено. Не е нужно да поощрявате детето, казвайки му нещо от рода на: „Всичко е наред, всеки разлива мляко", докато чувствата на детето не извикат думите. Вие изразявате тези мисли чрез вашето ангажирано приемане на разлятото мляко и извършване простото, естествено действие да почистите млякото.

След подобно разливане на мляко, детето ще е много чувствително към отношението ви и би доловило всяко раздразнение или антагонизъм в съзнанието ви, дори и да сте много мили и внимателни в думите си. Ако можете действително да приемете случая с разлятото мляко (а и други непредвидени случки в живота ви) и разрешите на съзнанието си да се влее по любящ начин тук и сега, ще има много малко „разлято мляко" в живота ви. Но ако съзнанието ви попадне в капана на случки, въвличащи вашето зависимо програмиране, вие може да създадете жив ад в делничните ви взаимоотношения с детето.